Тази студия има за цел да разгледа понятието "агонія" психологически, винаги имайки предвид (в ума) и пред себе си догмата за предгреховния грях. По някакъв начин ще я занимава, макар и тихо, понятието "грях".
И все пак, гряхът не предлага психологически интерес, и това може да означава, че този, който иска да го разгледа по този начин, се оставя да служи на едно неправилно разбран естетизъм. Гряхът има своето определено място, или по-скоро няма никакво място, защото точно това и е определението му.
И ако го разгледаш извън юрисдикцията му, го изопачаваш, тъй като хвърляш светлина върху него, която всъщност не го осветява. Изкривяваш понятието и едновременно със това унищожаваш атмосферата, защото има една истина на атмосферата, която съответства на всяка истина на понятието, и вместо истинска атмосфера, която да продължи, предпочиташ преходната привлекателност на фалшива атмосфера.
Ако следователно привлечеш греха в естетиката, ще имаш атмосфера на повърхностност или меланхолия, защото категорията, в която принадлежи грехът, е противоречието, а противоречието не може да бъде нищо друго освен комично или трагично.
Атмосферата на греха следователно се изопачава, защото атмосферата, която му отговаря, е сериозността. Подобно се изопачава и понятието му, защото независимо дали е комично или трагично, грехът може и двете: и да остане реален, и да се унищожи с един незначителен трик, докато понятието му иска да бъде преодоляно.
В дъното си комичността и трагичността нямат враг извън един страх, който ни кара да плачем или да се смеем.
Брой страници
230
Превод
Янис Цаварис
Корица
Меко
Година на публикуване
2013
Размери
14x21 см
Издател
Dodoni