Тимей е специфичен платонов диалог. Тематиката му го сближава с предсократовите философи: това е дисертация "за природата", единственото произведение на Платон, което се занимава с физическия свят.

Структурата му е напълно различна от диалозите на зрялостта: драматичната обстановка е слаба, диалогичната форма се запазва само в предговора, а ролята на Сократ заема астрономът и физически философ Тимей, който описва в дълъг монолог създаването на света.

Изложението е систематично, амбицира да бъде пълно, признава аксиоматичните предположения и целите си, стреми се към последователност - Тимей повече напомня на аристотелска монография, отколкото на платонов диалог.

Каква е тогава връзката на Платон с физическата философия? Как той се отнася към предсократовите физиолози и до каква степен подготвя космическата система на своя велик ученик? Как Тимей, един по-късен диалог, се съчетава с радикалното осъждане на сетивния свят, което е основата на класическата теория за Идеите? Има ли разлъка или продължение в платоновата философия?

[Извадка от текста на предговора]