Всяко общество, малкото и голямото, на селото, на провинцията и на големия град, има много болни вяри, много – по свой избор – пренебрегващи вярата и живота в Христос.

Всеки проповедник на Евангелието, а особено епископът, трябва да създава условия, за да се отвори "вратата", тоест да се чува неговото слово с готовност. Той трябва да избягва обвинителния тон. И, когато е необходимо, да го използва само за вътрешните; само за онези, които приемат словото му.

„Не е моя работа да осъждам мен, нито тези, които са извън църквата. Бог ще ги съди.“ (1 Кор. 5:12). Контролът пастирът отправя само към „вътре“, към верните. Към алтернативно мислещите той трябва да отправя само слово на насърчение и съвет.