„Стогодишнината от Микрасианската катастрофа беше моментът, в който тези осемдесет и шест снимки отново получиха живот и глас. Те вече не можеха да търпят неподвижността и тишината на архивната фотографска свидетелство, предавано като семейно наследство от поколение на поколение и пренасяно от дом на дом, от библиотека на библиотека.

Дойде времето да разкажат историята си. Това е историята на поколението на националното разделение, на ентусиазма и трагедията, на беженството и възобновяването. Един век по-късно е време тези снимки да заявят, че разделението е утроба на национални нещастия. В трудни времена отново, задължени сме да ги слушаме внимателно.“

Извадка от текста на Георги Кумушаков