Сред постоянните вълни на Късната Античност, един преходен период, имаше и някои по-тревожни моменти. Един такъв, който придоби размери на криза, се разрази в Антиохия на изток по времето на управлението на Юлиан.

Мощите на един светец, на свети мъченик Вавила, замърсяваха пространството на древните светилища в красивото предградие на Дафна? Дали това е попречило на националното поклонение? Така смяташе императорът и нареди неговото отстраняване. В шествие, което носеше характеристиките на протест, християнската общност го отстрани.

Но малко след това, през 362 г. сл. Хр., избухна пожар, който изпепели обновеното светилище на Аполон. Дали християните бяха виновни? Дали гневът на Аполон достигна поради многогодишното пренебрегване на неговото светилище от антиохийците? Конфликтът и кризата ескалираха в една история, изпълнена с кръв и сълзи.

Въпреки това, ако някой внимателно изучи произведенията на трима от най-важните мислители на периода, ще види по-дълбоки и многопластови размисли, които осветяват въпроса по различен начин. В крайна сметка, император Юлиан, известният ритор Либаний и християнския светец Йоан Златоуст ли ръководеха конфликта или предлагали единство и убеждение? Мултидименсионно изследване, надхвърлящо очевидното.

Автор: ВУЛГАРАКИ-ПИСИНА ЕВИ

Език: БЪЛГАРСКИ

Страници: 270

Година на издаване: 2022