В допълнение към Никос Казандзакис, чието пътуване до Толедо придоби размери на духовно поклонение, и Яннис Смарагдис и Вангелис Папатанасии, никой друг грък или чужденец не е успял да вникне в същността на творчеството на Доминго Теотокопулос.

Всъщност, приближаването на критици и теоретици на изкуството към неговото свръхестествено творение напомня на историята, която Будда е разказал за Истината, която сравнил с елефант, а търсачите на Истината с нищи, които безуспешно се опитвали да разберат какво представлява. Единият докосвал хобота, другият крака, третият ухото, а някой опашката.

За всички тях живописният корпус на Греко остава загадъчен тъмен остров, terra incognita, където всеки прави по свое усмотрение своите проекции, неспособен да види пълната, истинска картина. Защото това, което вижда, не е нищо повече от многобройната, измамна отражение върху платното на театъра на сенките…

Тази пълна, истинска картина идва след четиристотин и повече години да разкрие с удивителното, надарено си писане Мимис Цакониатис, използвайки като трамплин забележителния филм на критския режисьор.