Йон Габриел Боркман беше предпоследното произведение, написано от Ибсен преди смъртта му, а също така и голямо издателско събитие в неговото време. Главният герой, обсебен от една грандиозна идея, се бори с по-висши сили от него. Опитвайки се да реализира визията си, той преминава границите, достига до Хибрис, предизвиква Немезис, попада на съд и в крайна сметка е потиснат.

Семейната среда е полето на конфликт в Йон Габриел Боркман. И докато, когато завесата се отваря, атмосферата в произведенията на Ибсен излъчва семейна топлота, нещо което се разпада по време на развитието на сюжета, в Боркман „в момента, когато завесата се отваря, делото е завършено“, според критик от епохата.

Това е символично произведение и същевременно толкова реално и актуално. Шедьовърът на Ибсен, в отлично превода на Маргарита Мелберг, символизира страданията, произтичащи от страстта за власт и печалба, от неуважението към законите, предателството на чувствата, неразумната експлоатация на околната среда.

Томът е обогатен с послеслов, написан специално за изданието, от доцент Анна Стевракоупулу от катедра „Театър“ на АПТ и подробна хронология на живота и делото на водещия норвежки драматург.