Венозни катетри Gloflon с клапан и крила

Еднократни венозни катетри Gloflon с два канала и със силиконизирана и скосена игла от неръждаема стомана за лесно проникване във вената на пациента. Разполага с:

• Вход за инжектиране на медикаменти със силиконизиран клапан, който предотвратява обратния поток, и специално проектирана капачка за покриване на входа за инжектиране, с цел минимизиране на риска от инфекция.
• Ъглови крилца с грапавина за безопасно закрепване.
• Рентгеноконтрастна линия за точно проследяване на позицията му.
• Капачка Luer за заключване, когато венозният катетър не се използва.
• Цветно кодиране.

Венозни катетри като цяло

Поставянето на венозен катетър се препоръчва в следните случаи:

• Прилагане на медикаменти за венозна терапия.
• Прилагане на венозни течности-електролити.
• Прилагане на парентерално хранене.
• Преливане на кръв и кръвни продукти.
• Прилагане на венозни агенти за диагностични цели (например контрастни вещества).

За поставянето на венозния катетър се избират вените на:

• дорзалната част на ръката.
• предмишницата.
• крайника на стъпалото.

Медицинската сестра е отговорна за:

• избора на подходяща вена.
• спазването на правилата за асептика-антисептика при поставяне и грижа за венозния катетър.
• поддържането на проходимостта на венозния катетър.
• правилната грижа за катетъра за предотвратяване на усложнения.
• реагиране при усложнения.

Основни принципи при поставянето на венозен катетър

• Избор на вени от горния крайник за поставяне на венозен катетър. Ако катетърът е поставен в долния крайник, трябва да бъде заменен с катетър в горния крайник, веднага щом това е възможно.
• Избор на размера на катетъра в зависимост от предназначението, продължителността на използване и състоянието на венозната мрежа на пациента.
• Ежедневна оценка на входната точка на венозния катетър.
• Отстраняване на венозния катетър, ако пациентът покаже признаци на флебит (топлина, чувствителност, еритема или осезаема твърдост) или инфекция (зачервяване и болка на входната точка) или ако се прояви каквато и да е дисфункция на катетъра.
• Не се препоръчва замяна на венозния катетър по-често от 72-96 часа за намаляване на риска от инфекция и флебит.
• Катетрите с по-малък размер предизвикват по-малко дразнене на ендотела на вените. Изберете най-малкия възможен размер, който отговаря на нуждите на пациента.