Показва честотния диапазон, който един микрофон може да улови, и се изразява в херцове (Hz). Колкото по-балансиран е диапазонът, толкова по-естествен и чист е звукът.

Примери за употреба:

• 100 – 10 000 Hz до 200 – 12 000 Hz: Акцент върху разбирането на речта, с ограничени ниски и много високи честоти.
• 50 – 14 000 Hz до 80 – 16 000 Hz: Баланс между обем и чистота. Идеално за live изпълнения и динамични микрофони.
• 40 – 15 000 Hz до 50 – 18 000 Hz: Богат, естествен гласов звук. Подходящо за подкасти, радио и стрийминг.
• 20 – 18 000 Hz до 20 – 20 000 Hz: Пълен спектър с висока детайлност и „въздух“. Идеално за студийни записи.
• Под 20 Hz & над 20 000 Hz: Разширен технически диапазон за специализирани студийни приложения.

Показва колко „лесно“ микрофонът предава сигнала си към оборудването (конзола, звукова карта, усилвател). Изразява се в Ohm (Ω).

• Ниско съпротивление (≤ 600 Ω): Стабилен сигнал, по-малко шум, идеално за професионално оборудване и дълги кабелни разстояния.
• Средно съпротивление (600 – 1.000 Ω): Добър баланс, често срещано при live и обща употреба.
• Високо съпротивление (> 1.000 Ω): По-чувствително към загуби и шум, обикновено при по-старо или специализирано оборудване.

Чувствителността на микрофона показва колко силен е сигналът, който той произвежда при запис на звук. Измерва се в mV/Pa или dBV/Pa.

• Висока чувствителност: Микрофонът може да улавя много ниски звуци, но може да бъде по-чувствителен към околния шум.
• Ниска чувствителност: Записва по-силни звукови източници без изкривяване, но изисква повече усилване от предусилвателя.

По принцип, кондензаторните микрофони имат по-висока чувствителност от динамичните.