„Айнщайн, престани да казваш на Бога какво да прави!“

„Убеден съм, че Той не играе на зарове с Вселената.“ Двамата мъже имаха напълно различни възгледи – не само за начина, по който функционираше Вселената, но и за способностите си да различават божествените действия. Само един от тях беше прав.

Това убеждение беше, което изолира титана на науката от вълнуващата работа на новото поколение квантови физици и разруши репутацията му. Гениалният Айнщайн можеше отново да промени Света, но той бе стегнал краката си и потискал силата на творческата си интуиция.