Древната драма полага основите на поетичния театър. Преводите, които са запазили тона и духа на произведенията, духа на Трагичното и Високото, стават необходими за предаването на знанията и разпространението на древната драма.
Стратис Пашалис превежда "Хиледа" на Еврипид, произведение, за което са написани много текстове относно многобройните му разлики и отражения, които едновременно служат за индикатор на една нова епоха, която "Хиледа" изследва и интерпретира.
Той адаптира произведението за настоящето, свързвайки го с миналото, въпреки трудностите на нашата технологична епоха, която налага, между другото, и отстъплението на чувството за трагичното.
Архаичният и класическият трагичен герой отстъпват място на модерния трагичен герой-антиейрод. Човекът на културата без живи Мити и Богове.
