Преводът на Пивиър и Волохонски е единственият, който има значение. Те са единствените преводачи, които успяват да направят Достоевски достъпен за аудиторията на 21-ви век, благодарение на строгото си внимание към детайлите и избягването на изопачения, които биха могли да разредят уникалния и течащ стил на писане на Достоевски. Големият привлекателен характер на тази книга се запазва дори и днес, отчасти благодарение на Пивиър и Волохонски, както и на самия Достоевски. Освен това, значимият предговор на Ричард Пивиър е задължително четиво. Той обяснява целта на книгата и историческото значение на нейните идеи. Достоевски пише в период, когато Русия има причини да бъде оптимистична, но предупредителните белези в неговата проза може би ни дават насоки защо Русия все още има социални проблеми днес - и защо, по-малко от 40 години след смъртта на Достоевски, Русия приема комунизма и разрушава обществото, в което е живял.