Доминиращият обект на тази книга не е „еротиката в киното“, а голото тяло, каквото е било записано от кино камерата, за да се появи на екрана на киното, с публика, която е търсила тези изображения за улеснение на погледа и въображаема еротична провокация.
На световната сцена голото следва изискванията на модата и моралните норми на всяка епоха, а всяко отклонение се наказва или гетизира. Някога женският прасец се считаше за обида на общественото целомъдрие, по времето, когато не представляваха съответна обида милионите трупове, лежащи на бойните полета на Първата световна война.
Бавно и мъчително се вдигаше полата, спадаше деколтето, появяваше се и изчезваше ножицата на цензурата и на „общественото целомъдрие“ и паралелно хиляди голи тела на евреи влизаха в крематориумите на Аушвиц и Маутхаузен, а човешкото тяло, както и сексуалният акт, станаха жертва на разрушителна християнска етика, която по-късно се използваше, чрез цензурата, като най-добрият промотор на съответните филми.
От десетилетие 60-те години, Европа постепенно отстранява завесите от човешките тела и стига до 70-те години, които се превръщат в „Содом и Гомора“, с „Сало“ или „120 дни на Содом“ (1975) на Пазолини и „Империя на сетивата“ (1976) на Ошима. Борбата не се води с призраците на цензурата и буржоазно-християнската етика. Борбата се води и се води за наситеността на „неутолимото“ желание на човешкото око спрямо голото тяло.
Каква по-красива картина от голото женско бюст или мъжки полов орган в ерекция или понижение, дори и днес, дори и след много десетилетия. Някой ъгъл на снимката, някакво осветление, някаква функционалност в кадъра ни убягва все още. И някой известен и велик актьор ще остане, за да бъде изложен и прославен.
11 снимка, най-голямото ерзац на 20-ти век, задържа телата млади-стари, живи-мъртви, голи и красиви, докато те не съществуват. Измамата е налице пред тревогата на западния човек за разлагането и предстояща загуба на тленното тяло, в спасяването на звездите на Холивуд, на жените с перфектното лице, платиновите коси и тялото, което с намеци ни предложиха, тяло, което всички бихме искали да остане нетленно.
Опитахме, чрез конструкции на ума, да фиксираме тялото и, след като заменим времето с пространството, да избегнем смъртта; това е фотографията, това е киното; и ето резултатите: тялото си замина и назад остана следата му на екрана.
