През април 2018 година Ангел Триантафилу ми предложи да напиша либрето за опера с тема смъртта на възрастните от самота: тема, която го е вълнувала в продължение на години и отново беше повдигната след прочитането на текст относно самотните смъртни случаи в Япония.

Приемах веднага, не защото не подозирах трудността – безизходицата, почти – на едно гръцко либрето със смъртта в центъра, а точно обратното, именно поради парализиращото въздействие, което такава идея имаше върху мен. Тогава се оказа, че съм пред онази неясна сянка на времето, която прилича на края на една епоха, сянка, която когато преминеш, всичко познато внезапно спира да бъде познато и придобива размито, тревожно очертание.