Общоприето е, че част от есето-библиотеките, които се разпространяват, всъщност представляват събиране на текстове, които, отчасти или изцяло, са били публикувани в миналото в списания и вестници или са били част от речи на събития, свързани с книга, смърт или юбилейна година.

Темата е – нещо, което не е никак трудно да различи достатъчно добрият читател – тези текстове, макар и "възложени", да са написани с ентусиазъм, страст или дори вдъхновение, каквито биха имали авторите им, ако ги пишеха, водени от собствена неотложна нужда.

Ясно е, че в тази категория спада и творчеството на поета Вангелис Хрони, чиято многообразна интереси създават невероятен тематичен спектър – и даже взаимно допълващ се по отношение на панорамата на живота и изкуството – така че уважаваният образ на Вселенския Патриарх г-н г-н Варфоломей да вълнува, колкото и образите с митологичен произход от театралната едноплотна "И сега какво правим?", или значимият прозаик да живее хармонично с поета, когото вече е обхванала забравата.

Тази съжителство става още по-хармонична от богатата изразителна цветова палитра на Вангелис Хрони, но и от уважението към думите, така че въпреки добрата им употреба остротата им да остава остра и проникновена.