На 26 октомври 1949 г. репортерът Габриел Гарсия Маркес беше изпратен в бившия манастир „Санта Клара“, който щеше да бъде разрушен, за да бъде построен петзведен хотел, за да присъства на изваждането на гробниците и да отрази новината. Извадени бяха останките на вицекрал на Перу и неговата тайна любима, един епископ, няколко абатиси, бакалавър по изкуства и маркиза. Но изненадата избухна при отварянето на третата ниша на главния олтар: разпиля се коса в цвят мед, дълга двайсет и два метра и единадесет сантиметра, принадлежаща на момиче. На надгробната плоча едва се виждаше името: Сиерва Мария де Тодос лос Анджелес.

Самият Гарсия Маркес разказва: „Баба ми ми разказваше като дете легендата за дванадесетгодишна маркизка, чиято коса я дърпаше като сватбена опашка, която е умряла от бяс след ухапване от куче и е била почитана в карибските села заради многобройните си чудеса. Идеята, че този гроб може да е нейният, беше моята новина за онзи ден и началото на тази книга“.