Книгата се занимава с най-класическия въпрос на кипърското право: Правото на необходимост. Подходът към толкова основен въпрос е иновативен, изцяло подробен и основан на конструктивна критична аргументация.

Авторът подчертава уникалното значение на Правото на необходимост за кипърската правна система, както и международното признание на кипърската практика като формиращ международен прецедент. Анализът се базира на обзор на теоретичното измерение на Правото на необходимост с позоваване на Келзен и прилагането на други свързани правни принципи в 19 чужди юрисдикции.

Освен това, книгата систематично и изчерпателно разглежда съдебната практика, която прилага логиката на ключовото решение в Ибрахим. Акцентът е върху критериите, признати в Ибрахим, както и върху неизвестни аспекти на съдебната практика, които предхождат конкретното решение.

Приетият подход идентифицира необходимостта от внимание и интензивен съдебен преглед, който е необходим поради екстремната природа на Правото на необходимост, което трябва да се прилага само като последна мярка за самозащита. Дългото приложение на Правото на необходимост се анализира чрез десетки решения на Върховния съд, с обем и дълбочина, които никога не са били предприемани досега.

Трудът е незаменим за всеки студент по кипърско право и е особено свързан с всеки юрист, който изучава или практикува конституционно право. Освен това, книгата е полезна за всеки анализатор, който прилага сравнителна методология и представлява също съвременен принос в епохата на меморандумите и икономическата криза, която създава уникални конституционни условия.