Настоящата монография, която е плод на изследователската дейност на автора в Института „Макс Планк“ за иновации и конкуренция в Мюнхен и е финансирана, наред с други, от Изследователския комитет на Аристотелския университет в Солун, разглежда договорите за дистанционна продажба и електронна търговия.

Става въпрос за два вида договори, които в съвременния бизнес имат широко и динамично разпространение и поради това притежават особена практическа значимост.

Тези два вида договори са също така изключително интересни и от теоретична гледна точка, тъй като са уредени законово. Изследването засяга германската правна система.

В този контекст се анализира преди всичко специалният регулаторен режим, приложим за договорите за дистанционна продажба и електронна търговия в Германския граждански кодекс (BGB) и във Федералния закон за въвеждане на Гражданския кодекс (EGBGB), като акцентът е поставен върху законово регламентираните информационни задължения на предприемача.