Спомени и много любов ми бяха нужни, за да напиша историята на живота си.

В романа можеш да кажеш всичко, което си представяш, да движиш героите си както желаеш, да ги накараш да казват всичко, което мислиш ти. Но когато персонажите са истински, не може дори и толкова да се заблудиш, тъй като никой от тях вече не може да потвърди или опровергае това.

За щастие сестра ми е тук и паметта ѝ е безпогрешна, а животът ѝ е свързан с моя. Тъкмо прочете това, което написах, и ми каза: "Така живяхме, такива бяха тези, които срещнахме и обичахме". "Сега" ѝ казвам, "след като отново си спомни за нашата история, би ли искала да сме живели друг живот?" "Никога" ми отговори спонтанно. "Никога" добавих и аз.