Небрежността представлява както за германската, така и за гръцката теория на наказателното право не само форма на вината, но и елемент на неправомерността. Настоящото изследване разглежда ключовите и особено оспорваните аспекти на догматичната концепция за небрежността, които са занимавали правната наука.

Авторката детайлно анализира проблематиката на двата аспекта на небрежността (външна и вътрешна), използвайки примери от германската и гръцката съдебна практика на наказателните съдилища. В този контекст критично и изчерпателно се представят понятията на вътрешната и външната грижа, така нареченото "мярка на средния благоразумен човек" както и всички поддържани свързани теоретични конструкции.

Особено внимание се обръща на законовата форма и структура на "престъплението на небрежност" в германското и гръцкото наказателно право. Накрая, произведението се допълва от богата германска и гръцка литература.