„Искате ли да играем?“ „Вие и аз?“ „Да. Защо не? Страхувате ли се от мен?“ „Разбира се, че не. Какво да се страхувам?“ „Е, ще купя един ден от живота ви. Ще ви платя за това.“ „Но какво говорите сега? Шегувате се, нали?“ „Ще взема един ден и ще ви дам хиляда евро. Ще ви наема, как беше? Само за двадесет и четири часа. Какво ще кажете?“.

(от задната корица на книгата) Утвърдената журналистка и писателка Семина Дигени представя четвъртата си книга, новелата Felicità, която излиза от издателство Капа. Felicità, в която преобладават театралната структура, елементът на мистерията и провокативният сюжет, разказва за смело експеримент, игра, в която героите – мъж и жена – се редуват в ролите на насилник и жертва. Това, което изглежда като простичка среща между една режисьорка и млад дистрибутор, ескалира в ситуация, която постоянно поставя въпроси. До самите последни страници читателят не може да достигне до сигурни заключения за отношенията между двамата персонажи в новелата. И когато накрая истината се разкрива, тя тотално опровергава всичко, което изглеждаше като истина.

Както самата авторка казва: „Героинята на тази новела, ако наистина съществуваше, бих искала да бъде моя приятелка. Както и момчето, което я слуша удивено как му казва, че иска да... наеме един ден от живота му. Когато той приема да й 'продаде' 24 часа, защото тя иска да научи нещо, започва опасен експеримент, заедно с въпрос: Дали в крайна сметка ще използва нещастието си като първоначален материал за спасение? Или може би - както е предупредил още преди векове Еврипид - рискът ще дойде по-бързо, защото е пренебрегнат?“

Първите читатели на Felicità Препоръчвайки книгата на читателите, авторът, поет и театрален критик Леандрос Поленакис подчертава: „Творбата на Семина Дигени, Felicità, е хибриден текст, който съчетава добре изградения театър, добре разработения сценарий за кино, но и динамичен, нервен разказ“. Актрисата Елена Ранду отбелязва, че „Текстът е изпълнен с passion на Семина, извън формите, правилата и 'трябва'. На мен ми беше завладяващ“. Авторът и театрален критик Хераклис Логотетис изтъква: „Всичко се разкрива с активирането на забавена бомба, която няма да избухне пред зрителя, а само в края на спектакъла“. И композиторът Тхемис Карамуратидис се пита: „Felicità ви кара да се чувствате, като че ли шпионствате в сценария на вълнуващ филм на Антониони или на Алмодовар. По камикадзе начин, това произведение, сякаш не е имало целия този огромен път в журналистиката. Сякаш всичко започва и завършва в Felicità. Семина, може би ти си 'Жената', а ние 'Експериментът'?