Сапфо изгражда един свят, който твърди, че любовта е в центъра на всичко и протиставя насилието на войната, въвеждайки етика на чувството, което квалифицира човешкия живот.

Това е свят, който отхвърля показното богатство, разкоша и суетата на външността.

Нежността на сапфическата поезия притежава аромата на розите от Пиерия, мелодичното пение на славеите, вкуса на меда, светлината на розовокожата луна, блясъка на младостта на момичетата, звуците от мелодичните песни на чуруликането, меките килими, красивия младоженец, подобен на тънко клонче, и разбира се сладко-горчивото беззащитно същество на любовта.

(Тасула Карагеоргиева, от предговора на книгата)