– Знаеш ли защо нашите дракони са толкова големи и надут, Офелия? Защото са пълни с думи, които не бяха изречени, гласове, които не повдигнахме, когато бяхме в болка. Каквото не е казано, надува дракона. Затова, когато успеем да говорим, драконът се спуска и се вписва по-добре в нас. – И напуска ли в някакъв момент? – Не мисля. Просто става по-малък и прави...