Жив дневник, който документира перипетиите на управлението на магазин за хранителни стоки в градче в Йоркшър по време на годините на отчетност през Втората световна война. Катлийн Хей прекара военните години, помагайки на сестра си и шурея си да управляват магазин за хранителни стоки в град Дюзбъри. От юли 1941 до юли 1946, тя води дневник за проекта Mass-Observation, записвайки мислите и тревогите на хората, които използваха магазина. Това, което прави разказа на Катлийн толкова жив и привлекателен, е нейното непосредствено писане. Хората изглеждаха обединени ('Берт е нарисувал V на вратата на магазина...', пише тя), но има много напрежения, които тлеят. Липсата на храна и изключителната трудност в снабдяването с нея са постоянна ос, която доминира в разговорите на градчето, още повече и от опасността от бомбардировките и самата война. Понякога събитията придобиват комична окраска. Липсата на лук предизвиква възмущение сред нейните клиенти, и Катлийн пише, 'Вярвам, че мислят, че имаме тайни нощи с лук и ги използваме всичките.' Представителят на Brooke Bond се оплаква, че чаят не трябва да бъде на отчет, ако корабите за доставки не са пълни с 'безполезни стоки' като Corn Flakes, и има дълга история относно не пристигането на граховете Smedley. Сред този танц на гласове, Катлийн изпъква като динамична и очарователна жена, която отказва да се поддаде на съмнения или скръб, запазвайки чувството си за хумор дори и при най-трудните обстоятелства. Живо допълнение към архивите ни за Втората световна война, силата на нейния дневник се крие в противопоставянето на ежедневното с изключителното, на познатото с универсалното, на провинциалния живот и перипетиите на една нация по време на войната.