Животът ми е преплетен с моята страна, разкъсвана от война. Нейната бурна история на експлоатация и конфликти крещи за много по-широко разбиране. Смутът през последните двадесет и пет години, най-разрушителният конфликт след Втората световна война, с над пет милиона мъртви или изчезнали, беше оставен да се разпространява без решение от 1996 г. Пиша за трагедията на Конго с надеждата да насърча политиците на Запад и другаде да се ангажират активно, да действат в посока на мира и справедливостта, които народът на Конго силно желае. Въпреки това, не съм написал автобиография, нито пък книга, която да се стреми да интерпретира напълно войните в Конго.

Тази книга е почит към силата на всички жени, особено на тези, които ме отгледаха, образоваха и вдъхновиха. Както ще видите в глава 1, започвам от началото, с жената, която се изправи пред опасност и несигурност, за да ме доведе на света – и само няколко дни по-късно беше призована да ме спаси от болест. Издръжливостта и смелостта, които майка ми показа при моето раждане, са равни само на нейната отдаденост към мен и останалите ѝ деца през целия ѝ живот.

Тя формира възприятията на младия мъж, в който се превърнах, като също ме подтикна, понякога използвайки доброжелателното изкуство на майчинската манипулация, да преследвам мечтите си и да стана лекар. Тя беше първата ми героиня. На тези страници, до майка ми стоят много други, които ме мотивираха със своята смелост и доброта, с устойчивостта и енергията си.

Те са активистки, адвокатки или университетски преподавателки, както и мои пациенти или оцелели от сексуално насилие, които съм срещал през годините на моята работа в Конго и пътуванията ми в Корея, Косово, Ирак, Колумбия или Съединените щати, между другото.