Темата: „Понтийската музика като продължение на византийската музика, педагогическо измерение“ има за цел: а) да я осмисли като диалектен свободен динамичен език на душата и житейска ценност и б) да изведе този културен елемент като изкуство и традиционен инструмент, в който се обобщават личният и колективно идеологическият и културен характер на народа.

Музиката е продължение на гласа на народа, който се изразява по откровен начин, комуникира, смесва се и в крайна сметка се преплита във всяко социално и културно действие на безкрайно колективно и творческо движение.

Съществуването и използването на традиционното музикално изкуство като език е източник и фактор за укрепване на идентичността, в нашия случай на идентичността на гърците от Понт.