Свети Николай Станкопулос

В продължение на изследването „Търсейки Саранта Вандемар‘, което се отнася до миналото на по-широката област на Горна и Долна Кост, настоящото проучване се опитва да освети по-специфични интересни области. Представя се историята на човешките имена в района, както и на храмовите имена, като се разглежда връзката на района с реката Алекмон и се отговаря на въпроси, като парадоксалното как светецът-патрон на континентален Козани е свети Николай.

В тази книга се обсъждат явленията на религиозния синкретизъм и хибридизъм, съсредоточавайки се върху конкретни примери от прибрежната област от Средновековието до днес. Също така се отбелязва развитието на кръщелните имена в селищата Горна и Долна Кост Козани, както и как се появили повечето фамилии на съвременните жители. Степенно се проучва развитието на кръщелните имена в цялата долина на средното течение на Алекмон от 15-ти век до сега.

Опитват се да се отговорят на въпроси като: Защо селища, отдалечени от морето, като Козани, имат за патрон св. Никола? Кой беше този светец и защо беше толкова важен за християните в долината на Алекмон? Защо, въпреки голямата и продължителна популярност на св. Никанор на север от Алекмон и св. Дионисий Олимпийски на юг от реката, никой от местните не носеше техните имена в съответните области до скоро? Защо долината на Алекмон е пълна с храмове и параклиси на св. Николай, докато те са редки в района на Еласона и Западен Олимп? Защо храмове на св. Антоний се появяват с голяма честота в Източна Тесалия и Централна Македония, докато в Западна Македония са изключително малко? Къде се намираше известният призрачен прибрежен селище S. Nicolo, което се появява на ренесансови карти? Кой или коя беше първата патронка на прибрежната Верия и как се свързва с настоящия патрон св. Антоний? Защо епархията на Сервиите беше наречена „Базилика на Катехизирани“ и на кой светец беше посветена, когато е изградена?

Във всеки случай, отваря се прозорец за светлина за онези, които търсят отговори за тъмното средновековно и ранно османско минало на долината на Алекмон и създава въпросителни за онези, които считат определени неща за даденост.

Никос Станкопулос е роден и израснал в Козани, от където заминава на 19 години за учение. Оттогава той се завръща и отново заминава поради работа. Той произхожда от Ксиролимни и Горна Кост. Завършил е Политехническия университет в Ксанти през 2004 г. и от катедрата по Балкански изследвания на Флорина през 2011 г. Като дипломиран инженер на околната среда, професионално се занимава с управление на околната среда на техническите проекти, както и здравеопазване и безопасност на строителни обекти. Хоби е да се занимава с балканска антропология, историческа лингвистика, а по-рано се е занимавал с византийска иконография и планински туризъм. Интересите му включват въпроси за общественото здраве, но също и история, основно местна и средновековна балканска. Женен е и има един син.