Представете си следната сцена: Вие сте велик цар от елинистичната епоха. С вас е армия, най-добре обучената, най-добре екипирана, най-обичаната от боговете. Върховете на сарисите им са по-многобройни от звездите. Те са обучени да се движат и да воюват като едно цяло. Фалангата никога не губи.

През вас стои армия римляни, варвари които дори не знаят как да говорят гръцки. Те носят груби бронзови шлемове и неугледни щитове. Държат копия, сякаш са стрелци, и дълги ножове, които сте свикнали да виждате в ръцете на месари и кожари, а не на воини. Железните върхове на вашите войници ще ги пронижат, преди дори да успеят да се доближат до тях. И за първата битка, а може би и за втората, това е валидно. Но докато наблюдавате сраженията, римляните учат. Те се адаптират. Във всяка битка асимилират и прилагат уроците, които са им преподавали техните загуби. И много по-бързо, отколкото бихте искали, спират да губят.

Съчетавяйки писателския талант на романист с детайлното проучване на историк, Мик Коул ни предлага жива история на конфликта между двата велики военни формирования на древния свят: Легионът срещу Фалангата. От времето на Древна Шумер, фалангата на тежката пехота доминираше на бойното поле. Озъбени с копия или сариси, подредени един до друг, с щитове прикрепени един за друг, мъжете на фалангата създаваха непробиваема стена от дърво и метал срещу врага.

Но всичко това се случваше, докато не се появи римският легион и не постави под въпрос позицията на фалангата като доминираща в пехотните битки. Обхващайки периода, в който легионът се сблъска с фалангата (280-168 г. пр.н.е.), Мик Коул анализира тактиките, оръжията, оборудването, организацията и разположението на тези формирования. Чрез материали от древните източници, той разглежда шест битки, в които легионът се бие срещу фалангата – Хераклея (280 г. пр.н.е.), Асклόν (279 г. пр.н.е.), Венеементo (275 г. пр.н.е.), Кинос Кефалевс (197 г. пр.н.е.), Магнесия (190 г. пр.н.е.) и Пидна (168 г. пр.н.е.) – и показва как и защо римският легион, със своята по-гъвкава организация, адаптивни тактики и желязна дисциплина, успя да отстрани досегашната непобедима елинистична фаланга и да доминира на полетата на древните битки.