Томът съдържа приноси, които засягат: установяването на 25 март като национален празник, реакциите и начина, по който османците възприели и интерпретирали националноосвободителната борба на гърците, диалога между гръцката и европейската интелигенция през 18-ти и 19-ти век относно формирането на гръцкия национален наратив, справянето с бедността и окаяността след Революцията, преминаването от османско управление на здравеопазването към гръцка обществена хигиена.

Той ангажира също и авторите: жизненоважния проблем на грабежа през ранните години на гръцката държава, създаването на гръцката армия, въпросът за борците от 21-ва година след революцията, въпросът за пелопонеските предпочитания преди и по време на Революцията, въпросът за клевтарите в упадъчния 18-ти век и настъпващия 19-ти век, но и аспектите на „антизападничеството“, представите за чужденците, подозрението към чуждопоклонничеството и критиката на франколатриността.

Тези, които се интересуват, ще намерят също полезни данни за Голямата Идея като движеща сила зад основните избори на гръцката държава след Революцията, „икономиката на борбата“ и връзката им с държавната структура и функциониране, критичните въпроси, пред които бяха изправени първите отонски правителства с цел да изградят вътрешния и външния държавен суверенитет, но също така и диаграма на гръцката комедия през 19-ти век.

Накрая, поставят се плодотворни въпроси за връзката между Историята и Литературата и се представя визуална картина за революцията от 1821 г. на Кипър и процеса, по който предреволюционното гръцко общество започва освободителната борба през 1821 г.