Войната в Украйна отново обърна внимание на решаващата роля и значението на Разузнавателните служби в процеса на вземане на решения не само в период на война, но главно в период на мир.

От китайския стратег Сун Цзъ до военния теоретик фон Клаузевиц, събирането на информация (шпионска или не) се счита за изкуство, без което не може да се разбере противникът и да се справим с него на бойното поле.

Архитектурата на Националната сигурност на всяка страна се основава на четири стълба: 1) Въоръжените сили, 2) Официалната дипломация, 3) Съвета за национална сигурност и 4) Общността на Разузнавателните служби.

Настоящата книга, уникална по рода си в българската литература, въвежда читателя в четвъртия стълб, този на "Секретните служби", извън стереотипите и клишето, които често възпроизвеждат индустрията на зрелищата, литературата и журналистическия свят.

Разузнавателните служби не са "тайни", а действат под "тайност". Те не са незаконни, но прилагат тактики извън "правната рамка" за постигане на своята мисия. Те не са "извън контрол", а избягват "светлините на обществеността".

Разузнавачът (в ежедневието известен като шпионин) поставя себе си в ежедневен риск за защита на държавните интереси. В родната си страна той се счита за patriot и герой, но в страната, в която действа, се смята за престъпник и цел за неутрализиране.