Сто години след Малоазийската катастрофа революционният характер на периода 1909-1922, като продължение на ’21, често остава незабелязан. И все пак, Голямата идея на Рига, на Филийската и на Венизелос – събирането на гърците в една единна държава – оставаше исканията на 19-ти и 20-ти век, залогът на „голямото десетилетие”.

В периода 1909-1922, разпадането на османизма „се срещна” с укрепването на гръцкия, който имаше историческата възможност да завърши през 1821, докато турцизмът би се ограничи до една малаазийска сила в границите на държавата на Селджукидите. В крайна сметка, за първи път, „Силите” бяха напуснали „голямата слабост”.

Обновителната динамика произтичаше от неосвободения гръцки народ, емигрантите, Ионийските острови, Македония, Крит. Обратно, олигархията, с център като Палатата, разглеждаше включването на неосвободените гърци в държавата като заплаха.

Само Революцията от 1909 година – долните офицери с подкрепата на народа и свързващата фигура на Елефтериос Венизелос – ще изрази срещата на неосвободения гръцки народ с гръцката държава. Тази ще доведе до победоносните Балкански войни, Източна Тракия, Смирна.

За съжаление обаче, бездействията на революционното ръководство през 1909-1910, 1915 и 1920, позволиха възхода на „малкогръцката” олигархия, в резултат на което гръцкият народ окончателно загуби малкоазийския си бял дроб, Босфора и историческата си столица.