Периодът на война и окупация, особено за град Пирея, беше особено болезнен, тъй като драматични събития се разиграха през неговата четиридесет и осем месечна продължителност. Пирея сподели същата съдба като граничен град, който, поради географската си близост до врага, беше напълно унищожен от него! Какви трябва да са били първите моменти, първите дни на един народ, който си легна безгрижно една нощ и се събуди на следващия ден в състояние на война? Какъв беше ежедневният живот за тези, които не бяха мобилизирани, но се оказаха изправени пред планина от проблеми, които трябваше да бъдат решени? Виждате ли, от октомври '40 нататък, не само външността на града се промени, но и навиците на хората от Пирея също се промениха. Всичко се промени. Това е запис, който цели не да подчертае борбата на военния фронт, а борбата на ежедневния живот на един народ, който се бори за своята чест и оцеляване. Германци, италианци, англичани и американци, всеки по различни причини и цели, станаха създатели на бедствие за града и неговите жители, защото беше пристанище. И като пристанище, то трябваше да бъде унищожено! И тези същите жители бяха призовани след войната да платят, сред многото приноси в човешки души и материални загуби, малката такса (десет цента) като задължителен принос върху автобусните билети на Пирея, за да възстановят Митрополитската църква на града, Света Троица, която се беше срутила в руини, както целият град Пирея. Това е Пирея, който ще опишем, който беше бомбардиран от първия ден на войната до последния. За Пирея на жертвите на бомбите, Пирея на глада, тротоарите, страха, блокадите, малките Гаврошовци. Спомените за войната и окупацията на един град винаги трябва да се пазят живи, защото един град умира, когато първо се загубят неговите спомени.