Изминали са почти сто години от публикуването на този класически текст, който до днешен ден остава отправна точка, не само в социалната антропология, но и в социологията, историята, икономиката, психологията, теорията на изкуствата и философията.

Маус, проследявайки, чрез строга и контролирана сравнителна методология, вариациите на този основополагающ инструмент в различни архаични и исторически общества, показва, че "дарът-обмен", както го нарича, представлява инструмент за създаване на конвенционални социални отношения. Дарът е едновременно изразителен и инструментален.

Задължението, което налага обменът на дарове, свързва хората по положителен, но и по негативен начин, свързва групи и индивиди помежду си, но осигурява и тяхната автономия. Взаимните "задължения-дългове" constitut един социален тъкан, логично организирана система на комуникация.

По този начин се излага модел на икономика, който се противопоставя на идеологията на "икономическия човек". Обменът на дарове в архаичните и историческите общества представлява "общо социално явление", което задейства цялостта на институциите на тези общества. За Маус, дарът съществува паралелно с търговските обмен, както в традиционните, прединдустриални общества, така и в съвременните, въпреки че в последните се счита, че играе второстепенна роля.

Сегашното радикално разграничение между дар и стока е по-късно развитие на капиталистичните общества. В последната глава Маус обръща внимание на политическото измерение на даровете, подчертавайки етиката на даровете (предлагане-приемане-отдаване), взаимността и солидарността като "...основа, върху която е изградена етиката на обмена-дар". Към именно тази система, при спазване на пропорциите, бихме искали да се насочи и нашето общество." По този начин той отваря дискусията за това, което наричаме днес "етична икономика".