Два забележителни факта разтърсват и продължават да разтърсват човека от момента, в който той се появи на земята - раждането и смъртта. Той оглежда около себе си и вижда, че всичко има начало и край. Децата му се раждат и умират. Същото важи и за животните, растенията и звездите. Раждането и смъртта се редуват без прекъсване.

Връщайки стрелките на времето обратно, достига до нулевата точка, където един мъж и една жена дават живот на първите деца. Кой ги е родил? Той мисли и размишлява и умът му ражда бога. Богът трябва да е съществувал винаги и да не умира никога.

Накратко, той открива, че само земята, по която стъпва, т.е. земята, и небесната вселена, която го покрива, небето, са били тук винаги и времето не изглежда да ги смущава. Те ще бъдат и първите му божества: Небето и Земята.

Вдъхновен от земния свят, който го заобикаля, той не може да мисли за бога по друг начин, освен като двойка, мъжки и женски, мъж и жена: мъжът е Небето, а жената е Земята.