Всички знаем, че съвременната наука е родена в Европа от просветлената мисъл на хора като Коперник, Нютон, Дарвин и Айнщайн. Грешка. Или поне неточно. Науката никога не е била изцяло европейска работа.

Коперник е използвал математически техники, предавани в арабски и персийски текстове, Нютон е формулирал законите на движението, основавайки се на астрономически наблюдения, които са правени в Азия и Африка, докато Айнщайн, задълбочавайки се в квантовата механика, е бил вдъхновен от индийския физик Сатйендра Натх Бозе.

Дарвин и Айнщайн не са били сами, надвишавайки границите на Европа, изследвайки научните открития от цял свят и изразявайки становището, че историята на науката е история на световен обмен на идеи.

Оспорвайки установените ни възприятия, Джеймс Поскет осветява с изследванията си велики учени, които са били игнорирани от историята, като Грамен Кваши, африканския ботаник от 17-ти век, който е открил лечение за малария, или китайския физик от 20-ти век Чао Чонг Яо, който е открил антиматерия (въпреки че Нобелова награда е получил негов американски колега).

Вълнуваща книга, която ни подканва да видим всичко, което знаем, с ново око и прави дългото пътуване на науката през вековете по-цветно, живо и интересно от всякога.