Докато преглеждахме нещата, които трябваше да запомни, за да се справи с предстоящата седмица, тя кимна утвърдително, погледна ме и попита: „Защо никой не ми е казал това?“ Тези думи се загнездиха в мен, отекваха в ушите ми. Не беше първата, нито последната, която ги беше изрекла. Същият сценарий се повтаряше отново и отново. На сесиите се появяваха хора, които вярваха, че силните болезнени чувства, които изпитват, са резултат от някаква неизправност на мозъка или личността им. Те не вярваха, че имат каквато и да е сила да ги повлияят. Въпреки че в някои случаи се изискват по-дълги и задълбочени сесии, имаше много случаи на хора, които просто се нуждаеха от малко информация за това как работят умът и тялото им и как могат да управляват психичното си здраве ежедневно. Знаех, че катализаторът не съм аз, а знанията, с които се сблъскваха.