Треньор дава инструкции, атлетът се опитва да завърши "Автентичния" маратон, а един читател търси следите на изгубено списание. Три лица разговарят по пътя за Калимармаро и в четиридесет и две глави се опитват да вдъхновят един друг.

„Защо дистанцията на маратона не е само от Маратон до Панатинайкостадион, а най-вече маршрутът на дистанцията вътре в нас“. Фокусирай се върху техниката и бързото движение на ръцете. Бягай ниско и икономично. Всеки крачка да те напредва. Трудни километри са: 16-ти, 20-ти, 21-ви, 22-ри, 25-ти, 26-ти, 28-ми и 31-ви.

Запомни, че петият километър, от 20-ти до 25-ти, е най-трудният по отношение на общото изкачване, тъй като печели 89 метра като цяло. Спокойствие, дори и темпото да пада значително. На пункта, в края на километъра, е възможност за няколко глътки вода, дори и да е студено или да вали. Вземи и енергийно желе, ако не си взел в последните седем и половина километра.

„Каквото и да се случи днес, ще завърша“, казвам в себе си и се насочвам към дясната страна на пътя. Маратонът е постоянна конструкция на упорство. Упорстваш срещу тревогата си, умората, която идва в един момент, психологията ти, която не винаги е такава, каквато я искаш. Упорстваш срещу времето, което мери без да взема предвид нищо, болката, която нарушава потока, ритъма, който искаш да запомниш и кадрируваш. В крайна сметка, упорстваш дори и в слабостта си да продължиш да упорстваш.