Тартюф не е само най-играната пиеса на Молиер. Тя стана обект на толкова много дискусии, изследвания и съмнения, че не само сюжетът и действието й са известни, но и текстът й.

Освен името на главния герой, което стана прилагателно, синоним на „лицемер“, има и фрази и стихове от произведението, които навлязоха в ежедневния разговор. В една истинска поетична творба, форма и съдържание са неразривно свързани помежду си, до такава степен, че е изключително малко вероятно да съществува едното без другото.

В случая с Тартюф обаче не е така. Молиер не е писал поезия, той е писал театрална пиеса в стихове, както би могъл да я напише и в проза. Целта му е била да създаде портрети на лицемера и на нестерпимия за доверчивостта и упоритостта на богобоязливия. Всички тези неща, както и сюжетът на произведението, биха могли да съществуват и без стих.