Изгубването е дневникът, воден от Анни Ерно по време на година и половина, в която имала тайна любовна афера с по-млад, женен мъж, изаташе на съветското посолство в Париж. Неин роман, Простата страст, е базиран на тази афера, но тук нейното писане е непосредствено и нефилтрирано.

В тези дневници е 1989 г. и Анни е разведена с двама пораснали синове, живееща в предградията на Париж и приближаваща петдесетте. Нейният любовник избягва града, за да я види там и Ерно изглежда, че оцелява само в очакване на тези срещи. Тя не може да пише; тя броди разсейно през различните си ангажименти в света, чака следващото му обаждане; живее само, за да усети желание и за следващата среща.

Когато той си тръгне и моментът на желание е избледнял, тя чувства, че е една стъпка по-близо до смъртта. Хвалена за спестената си проза, Ерно тук отстранява всичко изкуствено, нейното писане е сведено до най-голата и уязвима форма. Блестящо преведено за първи път от Алисон Л. Стрейър, Изгубването е преследващ запис на жена, в плен на любовта, желанието и безнадеждността.