Как да говорим на децата за войната? Как да говорим на възрастните за войната? Трябваше да живеем в настоящето, култивирано, в което хората да учат от историята и войната да бъде музейна категория, дори никой да не е могъл да си представи, че ще съществува в наши дни. Но тя съществува, на различни места по планетата и, както изглежда, може да се възобнови с голяма лекота.
Андреас Флуракис се връща към класическата литературна традиция, съставяйки "една удоволствена собствена Илиада, авантюристична (подходящо, режисьорски, сценографски, костюмно, хореографски, музикално, осветително) за участниците и изключително радостна за получателите си (зрители, учители и ученици)", според К. Диамантакос.
К. Диамантакос продължава: "Завършвайки, както и първоначалната Илиада, с посещението на Приам при Ахил и предаването на мъртвия Хектор, за да бъде погребан с почести от троянците, но преминавайки отвъд Омировия разказ, в мета-илиадичното време, което обхванаха други епоси и в което се случиха смъртоносното нараняване на Ахил от Парис и завладяването на Троя от Дървения кон".
Андреас Флуракис използва същите пародийни инструменти, които имаше и в Одисеята (разрушаване на героичните персонажи, метатеатрални намеси и разкъсвания на театралната илюзия, пространствено-времева течливост, игри на думи, натрупване на вербални и визуални анахронизми, паралелни действия и др.) и ни приканва да видим по различен начин наследените чрез постоянната (литературна и училищна) повторяемост Омирови персонажи, тъй като счита, че конкретното му произведение на Омир днес е по-актуално от всякога.
