„За едно логично същество може да съществува само едно правило на поведение, справедливостта, и един начин за проверка на това правило, упражняването на разбирането му“. Това твърди Уилям Годвин в своята Политическа справедливост, основополагаещия текст на философския анархизъм.

Написан веднага след Френската революция, и с пълното заглавие "An Enquiry Concerning Political Justice, and Its Influence on General Virtue and Happiness" (Разследване относно политическата справедливост и влиянието й върху общата добродетел и щастие), е публикуван през 1793 г., за да бъде пример за политическия оптимизъм, който чувстват много писатели и интелектуалци.

Годвин се основава на идеите на Просвещението и фона си на религиозен конфликт относно принципите на справедливост, полезност и свещеност на индивидуалното разсъждение, които водят до неговата силна критика на всички форми на светска и религиозна власт.

Той предвижда триумфа на справедливостта и равенството над несправедливостта, на ума над материята и окончателната победа на човешката слабост и смъртност. Той също така предвижда постепенната отмена на практиките, регулиращи собствеността, наказанието и правото.

Човекът се признава за прогресивно същество, способно да се усъвършенства до най-висока степен, докато като по-силна функция на човешкия дух, Годвин признава Логиката, която е непосредственият двигател на действието и ръководи свободните движения на хората.

Логиката определя от своя страна Етиката, идентична с която е социалната наука на Политиката. Като цели на човека се определят духовното и материално щастие, които обаче не могат да бъдат постигнати без Добродетел, Справедливост и Етика.

Политическата справедливост поставя дълбоки философски въпроси относно природата на задължението ни към другите, които остават в центъра на съвременните дискусии за етика и политика.