Canon R6 Mark II — Корабокрушение с скъп билет
Пише: Един разочарован бивш фен на Canon
Аз съм собственик на Canon R6 Mark II и в тази статия ще говоря без заобикалки. Не с технически спецификации, числа и рекламни обещания, а с опит от реална употреба. Ако си дошъл за ентусиазиран химн на Canon, предупреждавам: тази статия не е за теб.

1. HDMI… малък по размер, огромно разочарование
Малкият HDMI сам по себе си е минус. Но истинското разочарование започва, когато използваш външен монитор: LCD екранът на камерата изгасва. Губиш възможността за touch screen автофокус — едно от най-големите предимства на R6 Mark II. Значи? Губиш гъвкавостта си на терен.

2. “Чист” HDMI... само на теория
Canon рекламира "clean HDMI", но е "чист" само когато не записва. Когато започне запис, всички info overlays се появяват на външния сигнал и не могат да се махнат по никакъв начин. Няма начин да получиш чист сигнал, докато записва. Сериозен удар за тези, които работим професионално с външни записи или live продукции.

3. High frame rate... капан
Един момент, който ме остави без думи: Докато записвам 4K на 50fps, решавам да пробвам 100fps. Влизам в "High Frame Rate" режим и камерата превключва на Full HD. Не ме притеснява временно. Но когато го изключа и мисля, че съм се върнал на 4K — изненада! Камерата остава на Full HD 50fps без никакво предупреждение. Унищожаваш кадри, без да го осъзнаваш.

4. MOV тогава (5D Mark III), MP4 сега — сериозно ли?
Като бивш собственик на Canon 5D Mark III, знам какво означава качество на файла. Mark III записваше в MOV. Качествени, тежки файлове, професионални. R6 Mark II — в MP4. Компресирано, евтино на усещане. Недопустимо за камера в този клас.

5. Визьорът не е за 2025
Усещане... на неяснота. Мека картина. Очите ни вече са свикнали на висока резолюция EVF. Но не и тук. Не вдъхва доверие за снимане, не ти помага да си сигурен в резултата.

6. Същото старо меню — 12 години назад
Canon показва, че не е направила съществен напредък. Менюто на R6 II е 85% същото като на 5D Mark III. В същото време Sony предлага пълна персонализация: настройваш картина, цветове, black levels, knee, saturation — всичко. Canon — нищо. Никакво вдъхновение, никаква свобода.

7. Canon стана старата Sony, а Sony — старата Canon
Това е реалност. Canon следва философия на заключени възможности, докато Sony разпери криле. Професионалистите купуват Canon само заради старите EF обективи, които имат. Но това не е причина да изоставаш. Един приятел, който искаше R6 II, пробва моята за седмица и ми каза: „Спаси ме. Разочарование е.“

8. И малко ирония за финал...
Със същите Canon EF обективи, R6 II прави снимки, които... не се гледат. Обратно, Sony A7 III с Metabones адаптер, със същите обективи, дава картина, която е поезия.

Финален отчет

Canon R6 Mark II за мен не е просто неуспешен продукт. Това е корабокрушение, което ясно показва, че Canon залага на името си, а не на същността. Ако искаш качество, гъвкавост и уважение към потребителя: Sony и нищо друго.

Купих Canon EOS R6 II с големи надежди, че ще бъде окончателната камера за моите нужди. В крайна сметка, я задържах по-малко от месец и я продадох, тъй като опитът ми с нея беше изпълнен с разочарования.
Качеството на изображението е очевидно добро, с отлична производителност при слаба светлина, но общият пакет не оправдава цената си. Автофокусната система е бърза, но не толкова надеждна, колкото е рекламирана, особено при по-изискващи условия. Също така намерих менюто и общата работа на камерата доста сложни, което доведе до загуба на време за настройки вместо да се фокусирам върху снимането.
Един от най-големите проблеми за мен беше теглото и размерът, особено в комбинация с RF обективи. Камерата е просто твърде обемиста, за да бъде приятна за използване при ежедневни или пътуващи снимки. Освен това, производителността на батерията не отговаряше на моите очаквания, особено за безогледална камера в тази категория.
След като бях разочарован от Canon R6 II, реших да я продам и да опитам Fujifilm X-T5, мислейки, че може би там ще намеря баланса. Въпреки това, там също се сблъсках с нови разочарования.
В крайна сметка, завърших с OM System OM-5 и признавам, че беше най-приятната изненада. Камера, която не привлича вниманието ви с първия поглед, но предлага преносимост, надеждност, отлична стабилизация и качество на изображението, което конкурира с много по-скъпи опции. OM-5 съчетава всичко, което търсех в камера, без да се налага да нося тежест или да плащам допълнително за функции, които не използвам.
Canon EOS R6 II е мощна камера за специфични нужди, но за мен не успя да намери своето място в оборудването ми. Ако търсите нещо универсално, лесно за използване и надеждно, потърсете другаде; може би OM-5 е това, от което се нуждаете!

Собственик на камерата от половин година.
Прехвърляйки се от класическите R и RP, скокът беше доста голям.
Нямам никакви оплаквания относно конструкцията, камерата е удобна за държане и не уморява ръката.
Снимките, които прави, дори със старите EF обективи, са невероятно ясни, а автофокусът е наистина впечатляващ.
Що се отнася до видеото, камерата заснема много чисто 4K и е важно, че не обрязва при 60fps.
Единствените негативи за мен са микро HDMI, който е отвратителен, и се чудя защо компаниите все още го използват, и профилът за лог на камерата, който е доста добър и честен в сравнение с по-старите модели на Canon в тази категория. Мисля, че Canon трябва да има подобен лог като C log 2, ако не и същия, който би бил малко по-гъвкав от C log 3. Като цяло, камерата е много надеждна, използвам я професионално и не ме е разочаровала в нито един от моите проекти!
Ако сте фотограф, не се колебайте, особено ако вече сте в системата на Canon!
Ако сте видеограф и сте сериозни по отношение на това, заложете на серията Canon Cine или преминете към друга марка, въпреки че в тази ценова категория няма да намерите много по-добро другаде. Въпреки това, ако заснемате съдържание за YouTube или социални медии, или дори за работи, които изискват малко видео и не заснемате филм и т.н., камерата е идеална за тези цели!