„И така, необходимо е да ти се изразя с намеци, за да може, ако писмото падне, в дълбините на морето или на сушата, който и да го прочете, да не го разбере... Внимавай обаче да не попаднат тези в ръцете на невежи хора. Защото почти смятам, че от тях няма други по-забавни теории за (незнаещия) народ, но и никога не е имало по-възхитителни и вдъхновяващи за тези, които притежават интелигентност.

Когато се казват много пъти и се чуват непрекъснато в продължение на много години, едва тогава се пречистват с голямо старание, като злато. А забележителната част на въпроса чуй да видиш каква е… Тези неща и ти, внимавай да не съжаляваш някой ден за онези, които ти избягаха незаслужено. Най-добрата защита е да не се пишат, а да се запомнят.

Защото е невъзможно написаното да не падне. Затова аз никога не съм написал нищо по тези въпроси…“. Платоново Писмо В’ (314a-b-c)