Заявката за повишаване на ролята на Парламента се появява постоянно в обществения диалог през последните двадесет години. Но може ли всъщност да бъде решен съществено по-широкият феномен на подценяване на Парламента и трансформациите на парламентаризма само с институционални намеси, тоест с промяна на разпоредбите, които регулират организацията и функционирането на Народното събрание?

Може ли всъщност да бъде обърната, с каквито и да било институционални намеси, второстепенната роля на Парламента в вземането на критични политически решения, като се има предвид, че политическата система в нашата страна е премиерскоцентрирана и двуполярна?

Тези въпроси не се отнасят само за гръцкия случай, но са предмет на политически и научен дебат във всички парламентарни системи от десетилетия. Това не означава, че могат да се приемат безразсъдно възгледи, които напълно обезценяват ролята на Парламента, нито пък подходи, които го разглеждат единствено като символичен. Напротив, основна позиция на настоящия том е, че повишаването на парламента може и трябва да бъде постигнато днес.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]