Изразът „свобода на границите“ на пръв поглед съдържа противоречие: Как е възможно нашата свобода да бъде гарантирана от границите, които сами си поставяме?

В контекста на доминиращата култура на нашето време, която проповядва безкрайно икономическо развитие и възприема увеличението и гигантизма като съдба на съвременните общества, границите наистина изглеждат като чужд принудителен фактор, който трябва постоянно да надскачаме.

Въпреки това, реалността е безмилостна: изчерпването на природните ресурси, агрo-икономическите кризи, пандемии, климатични промени, дори и войни, които възвръщат заплахата от ядрена катастрофа, ни налагат да преосмислим концепцията за граници и свободата им.

Георги Кали е с лична разказваческа интерпретация, като отстранява от понятието за граници мрачното значение, което му е вдъхнал малтузианизмът. Той защитава визията за един различен свят, който ще срещне свободата си в рамките на границите.

Черпейки примери от древногръцкия опит, както и от традициите на Изтока, от романтиците на 19-ти век до съвременното екологично движение и от феминизма до последния поток на деколонизация, той подчертава необходимостта съвременният Западен човек да разруши - тясно свързаната с доминиращия потребителски модел - фантазия за безкраен растеж и да възприеме идеята за самоограничаване или, по-добре, за самоопределяне; пред лицето на несигурно бъдеще, напредъкът означава да осъзнаем колективно нашите граници.