По различни причини, свързани с историческите си процеси, ибероамериканските общества имат конфликтна връзка с миналото си, отказвайки да признае метанаративите, съдържащи се в традициите на истинските си предци (индианци, чернокожи и иберийци), като архетипно и протоисторическо време. Те го замениха, отдавайки на чужда култура статута на предшественик на собствената си.

Определени феномени определиха, че избраната е Хеленската Античност, която за Ибероамерика представлява "не само естетически и философски модел (както беше за Ренесанса), или политически и идеологически (както се случи с Просвещението), а и осиновителна майка, обичана както се обича нероденото дете, но за което може би се полага повече старание, тъй като представлява надеждата за компенсиране на безплодността, определена от съдбата."

Книгата "Meandros Iberoamericanos" (Ибероамерикански Меандри) е резултат от девет години изследвания относно особеностите на литературния диалог между Гърция -главно древната, но не само- и Иберийска Америка. Това изследване показва, че Гърция от самото начало на основаването на "Новия Свят" е била "добрия пример", който нациите трябва да следват за своето самоопределение.

Гърция е действала -и все още действа- като огледало, през което ибероамериканците осъзнават своето изображение. В зависимост от епохите, Омир, Платон, Хераклит, Древната религия, дори и Жан Мореас, са вдъхновили много автори на Иберийска Америка. Настоящата книга предлага съответни анализи, особено за произведенията на: Рубен Дарий, J.C. Онети, J.J. Олмедо, Г. Прието, J. Зорила де Сан Мартин, К. Драмонд де Андраде, Жоао Гимараеш Роза, Леополдо Зеа, Алехо Карпентие.

Една глава е посветена на Сеферис и представя разликите и съвпаденията в диалога както между Нова и Древна Гърция, така и между Древна Гърция и Иберийска Америка. "Meandros Iberoamericanos" е научна книга, която, въпреки това, остава достъпна за всички, които проявяват любопитство към разглежданите въпроси.

Тя също така е посветена на братската връзка между Гърция и Латинска Америка, на връзката между два континента, които все още ги обгръща и обединява "неуловимият" според Омир Океан.