Целта на настоящата книга е да установи пресечни точки, трансформации и преосмисляния на мита за Пасифаея в новогръцки литературни текстове от 20-ти век и да предложи интерпретации, които предлагат комбинации от теоретични предложения с идеологически/културни контексти.

Включена следователно в широка и щедра сфера на изследванията на рецепцията, работата се призовава да проучи начините, по които писателите трансформират мита за минойската кралица, за да го включат в собствената си вселена, която, както е налице в повечето случаи, се развива и структурират в зависимост от духовното развитие на творците в комбинация с експлозивните импулси на времето всеки път.

Тъй като жизненият път на Пасифаея се доказва дълъг и устойчив на времето, заглавието на книгата отразява именно това схващане на митичната форма в продължение, но и в постоянна движение, което се противопоставя на застой и неподвижност и акцентира от една страна на еластичността и от друга на необходимостта от точно тази висяща ситуация както на ниво писане, така и на ниво четене.