Salvatores Dei беше произведението, което запечата литературния път на Никос Казандзакис. Аскетиката, както е озаглавено произведението при окончателното му издание през 1945 г., се оказа евангелието и идеологичното кредо на критичкия мислител.

Написана с поглед, насочен към Одисеята, произведението отразява вика на Казандзакис към човечеството и неговата тревога за бъдещия човек, новия Одисей. Самият той определи произведението като mystique; дори и днес то остава особено загадъчно както за читателите, така и за изследователите, които се опитаха да го проучат въз основа на политически, философски и теологични критерии, без да липсва и психоаналитичният подход.

Тези четири оси формираха основата за съставянето на тълкувателните коментари на настоящото изследване, което произтича от необходимостта да се създаде коментирано издание за това величествено произведение, което обобщава казандзакиевата космология.

Берксонианската философия обаче, тъй като се свързва и с творческото развитие на езика, освен мисълта си е повлияла и на езиковите и изразителни насоки, както се разкрива от критичната съвместна преценка на ръкописа и изданията на Аскетиката от 1927 г. и 1945 г.