Изследването на тази книга е продължение на Светия геодезичен тригонометър, в опит да докажем не само хармонията на разположението на всички древни гръцки храмове в една конкретна област, каквато е тази на Акропола, Археическата агорта, Олимпия, Филопапос и околността, но и дори по-нагоре.

Защо давали на едно свещено място конкретното име на божеството? Защо един храм или олтар има двойна, тройна, четворна, седемкратна култова служба, докато основното свещено място, а именно храмът, е посветено на едно божество или герой, каквато е Ерехтейон, който е посветен на Ерехтеус или Ерихтенион, но паралелно съществуват и други олтари, други култове в храма, каквито са тези на Атина Полияда, на Висшия Зевс, на Еркейския Зевс, на Посейдон, на Хефест, на Бут, на Кекроп.

Защо прави линии свързват свещени места или олтари на същото божество, като Еркейския Зевс? Може би свещените места, освен тригонометрията, която съществува помежду им, имат и други свойства? Може би свещените места на същото божество имат отношения помежду си и в прави линии и в тригонометрии, формирайки мрежи, т.е. платна или мрежи, за конкретни цели?

На всички тези въпроси ще се опита да отговори това изследване, да предостави доказателства, за да можем, като разшифроваме този код, да разберем начина, по който не само са строили храма на конкретното място, но и какво име му давали, т.е. на кое божество или божества принадлежи.

По този начин ще можем да разберем психологията на древните гърци от митологичната епоха, техните вярвания и схващания, до класическата и римската епоха, когато настъпва краят на древната гръцка цивилизация, прекъсва се функционирането на оракулите и спира използването на Светия геодезичен система.