Древногръцката трагедия поставя в своето време, през огледалото на мита, горещите въпроси относно човека в рамките на обществото. Тя описва конфликтни ситуации, показва как хората се справят с насилието, ритуалите и поклонението; представя падението на значими личности и страхове на хората.
Всички проблематични ситуации и конфликти, с които се занимава древногръцката трагедия, остават неразрешени и представляват въпроси и на нашето време, които, в рамките на една демократична социална среда с международно разпространение (въпреки всички назад и впред), се обсъждат открито, защото са актуални.
Древната трагедия функционира в случая като голям резонатор, а театърът, усвоявайки я, прави миналото част от настоящето. Трагедията изразява нещо неопределено, и от това театърът днес, както и тогава, печели едно тревожно влияние, което ни принуждава да размислим и което, чрез очарованието на древните митове, упражнява не само емоционално потресение, но и „удоволствието, което получаваме от трагичните теми“.
Едно общество без театър би загубило „публично пространство за експериментиране за крехко разрешаване на конфликтите“ и заедно с него емоционалната си равновесие. Ние се нуждаем от древногръцката трагедия.
